Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2010 11:48 - Играещият човек
Автор: eleni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1741 Коментари: 4 Гласове:
1



Има дни, в които съм толкова изморена, че всичко започва да ми изглежда сиво. Цветовете избледняват. Оставам само на контур и кофти изпълнена типография. Животът не е предвиден да се живее така, сигурна съм.

И още - не съм състезателен тип и няма тепърва да стана. Тази е една от няколкото типично женски черти, които притежавам. Ако някой си води списък, може да я добави към страха ми от бури. Състезанията са едно прекрасно, но много мъжко занимание. А аз съм жена. И нямам потребност да се доказвам, изпреварвайки някой друг. Ако имам мотивация да свърша една работа по най-добрия възможен начин, то тя се съдържа в частта от това изречение, стояща преди първата запетайка. Опитвам се да правя нещата максимално добре, защото вярвам, че е хубаво да бъдат правени точно така. За мен добре свършената работа е ценност. А ценностите са едно от силните неща, движещи хората. В добре свършената работа има красота, има вътрешна справедливост, има удоволствие, има игра. В това да разбереш как една добре свършена работа може да се свърши още малко по-добре, има гъдел. В това да намериш напълно неочакван начин да свършиш една работа по-добре, има тръпка. Но за мен нито едно от тези неща не е свързано с идеята да се състезавам с някой друг.

Старая се да правя нещата възможно най-добре заради самата работа (каквато и да е тя), заради себе си (въпрос на самоуважение) и заради удоволствието от това да разширявам границите си. Но, притиснат ли ме да се състезавам, мотивацията ми се изпарява. Безкрайно уважавам хората, които напредват чрез вечно състезание със света. Наистина. На моменти дори изпадам в неправомерно възхищение от такива хора (виж Дейвид Дрога:). Но знам, че за мен тази формула не работи. Хубавите неща, които съм правила, са били резултат от любопитство, удоволствие, инат, страст, внимателно вглеждане и търпеливо изпипване на подробности. Най-хубавите, неща, които съм правила, са били в резултат на игра. Сигурно е въпрос на характер. Просто моят вътрешен механизъм не се задвижва от състезателен импулс.  Което не означава, че не искам да съм най-добрата. Искам. Но най-добрата... възможна версия на себе си. Защото, така или иначе, това е максималното, което всеки от нас може да постигне. А то може никак да не е малко и е добре да се радваме на стъпките към него.

За десерт: Бенджамин Зандер за музиката, страстта и блясъка в очите.


Тагове:   човек,   мотивация,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bapha - не са само женски черти... или поне не типични ;)
13.06.2010 13:04
но пък така хубаво си го написала, че ми мина желанието да сглобявам гардероб за време и отивам да пия едно кафе ;)
не знам как да ти го нашаря... но ти го пожелавам... вярвам, че можеш...
цитирай
2. eleni - аххахаххаха
13.06.2010 13:38
представих си състезание по сглобяване на гардероби за време:
огромно хале, две групи мъже пушат тежко и си мятат още по-тежки погледи, над две купчини с части за гардероби, чакащи някой да даде начало на състезанието:)))))) Почти като при авсстралийското стригане на овце, ама вместо вълна, хвърчат стърготини.
цитирай
3. ladydream - Възхитена съм от стила ти. . . много ...
28.02.2011 23:14
Възхитена съм от стила ти...много близък...искрен...палавохрумен...свежарски...
Не/човешки ми се спи, затова си оставям дочитането на великолепнописите ти за десертче към някое следобедно изкушение.."Оставам само на контур и кофти изпълнена типография", как да не се изкефи човек на подобно екзистенциално прозрение!
цитирай
4. eleni - @ladydream
01.03.2011 23:25
благодаря, драго ми е да го чуя:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 407289
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694