Постинг
13.06.2010 11:48 -
Играещият човек
Има дни, в които съм толкова изморена, че всичко започва да ми изглежда сиво. Цветовете избледняват. Оставам само на контур и кофти изпълнена типография. Животът не е предвиден да се живее така, сигурна съм.
И още - не съм състезателен тип и няма тепърва да стана. Тази е една от няколкото типично женски черти, които притежавам. Ако някой си води списък, може да я добави към страха ми от бури. Състезанията са едно прекрасно, но много мъжко занимание. А аз съм жена. И нямам потребност да се доказвам, изпреварвайки някой друг. Ако имам мотивация да свърша една работа по най-добрия възможен начин, то тя се съдържа в частта от това изречение, стояща преди първата запетайка. Опитвам се да правя нещата максимално добре, защото вярвам, че е хубаво да бъдат правени точно така. За мен добре свършената работа е ценност. А ценностите са едно от силните неща, движещи хората. В добре свършената работа има красота, има вътрешна справедливост, има удоволствие, има игра. В това да разбереш как една добре свършена работа може да се свърши още малко по-добре, има гъдел. В това да намериш напълно неочакван начин да свършиш една работа по-добре, има тръпка. Но за мен нито едно от тези неща не е свързано с идеята да се състезавам с някой друг.
Старая се да правя нещата възможно най-добре заради самата работа (каквато и да е тя), заради себе си (въпрос на самоуважение) и заради удоволствието от това да разширявам границите си. Но, притиснат ли ме да се състезавам, мотивацията ми се изпарява. Безкрайно уважавам хората, които напредват чрез вечно състезание със света. Наистина. На моменти дори изпадам в неправомерно възхищение от такива хора (виж Дейвид Дрога:). Но знам, че за мен тази формула не работи. Хубавите неща, които съм правила, са били резултат от любопитство, удоволствие, инат, страст, внимателно вглеждане и търпеливо изпипване на подробности. Най-хубавите, неща, които съм правила, са били в резултат на игра. Сигурно е въпрос на характер. Просто моят вътрешен механизъм не се задвижва от състезателен импулс. Което не означава, че не искам да съм най-добрата. Искам. Но най-добрата... възможна версия на себе си. Защото, така или иначе, това е максималното, което всеки от нас може да постигне. А то може никак да не е малко и е добре да се радваме на стъпките към него.
За десерт: Бенджамин Зандер за музиката, страстта и блясъка в очите.
И още - не съм състезателен тип и няма тепърва да стана. Тази е една от няколкото типично женски черти, които притежавам. Ако някой си води списък, може да я добави към страха ми от бури. Състезанията са едно прекрасно, но много мъжко занимание. А аз съм жена. И нямам потребност да се доказвам, изпреварвайки някой друг. Ако имам мотивация да свърша една работа по най-добрия възможен начин, то тя се съдържа в частта от това изречение, стояща преди първата запетайка. Опитвам се да правя нещата максимално добре, защото вярвам, че е хубаво да бъдат правени точно така. За мен добре свършената работа е ценност. А ценностите са едно от силните неща, движещи хората. В добре свършената работа има красота, има вътрешна справедливост, има удоволствие, има игра. В това да разбереш как една добре свършена работа може да се свърши още малко по-добре, има гъдел. В това да намериш напълно неочакван начин да свършиш една работа по-добре, има тръпка. Но за мен нито едно от тези неща не е свързано с идеята да се състезавам с някой друг.
Старая се да правя нещата възможно най-добре заради самата работа (каквато и да е тя), заради себе си (въпрос на самоуважение) и заради удоволствието от това да разширявам границите си. Но, притиснат ли ме да се състезавам, мотивацията ми се изпарява. Безкрайно уважавам хората, които напредват чрез вечно състезание със света. Наистина. На моменти дори изпадам в неправомерно възхищение от такива хора (виж Дейвид Дрога:). Но знам, че за мен тази формула не работи. Хубавите неща, които съм правила, са били резултат от любопитство, удоволствие, инат, страст, внимателно вглеждане и търпеливо изпипване на подробности. Най-хубавите, неща, които съм правила, са били в резултат на игра. Сигурно е въпрос на характер. Просто моят вътрешен механизъм не се задвижва от състезателен импулс. Което не означава, че не искам да съм най-добрата. Искам. Но най-добрата... възможна версия на себе си. Защото, така или иначе, това е максималното, което всеки от нас може да постигне. А то може никак да не е малко и е добре да се радваме на стъпките към него.
За десерт: Бенджамин Зандер за музиката, страстта и блясъка в очите.
но пък така хубаво си го написала, че ми мина желанието да сглобявам гардероб за време и отивам да пия едно кафе ;)
не знам как да ти го нашаря... но ти го пожелавам... вярвам, че можеш...
цитирайне знам как да ти го нашаря... но ти го пожелавам... вярвам, че можеш...
представих си състезание по сглобяване на гардероби за време:
огромно хале, две групи мъже пушат тежко и си мятат още по-тежки погледи, над две купчини с части за гардероби, чакащи някой да даде начало на състезанието:)))))) Почти като при авсстралийското стригане на овце, ама вместо вълна, хвърчат стърготини.
цитирайогромно хале, две групи мъже пушат тежко и си мятат още по-тежки погледи, над две купчини с части за гардероби, чакащи някой да даде начало на състезанието:)))))) Почти като при авсстралийското стригане на овце, ама вместо вълна, хвърчат стърготини.
Възхитена съм от стила ти...много близък...искрен...палавохрумен...свежарски...
Не/човешки ми се спи, затова си оставям дочитането на великолепнописите ти за десертче към някое следобедно изкушение.."Оставам само на контур и кофти изпълнена типография", как да не се изкефи човек на подобно екзистенциално прозрение!
цитирайНе/човешки ми се спи, затова си оставям дочитането на великолепнописите ти за десертче към някое следобедно изкушение.."Оставам само на контур и кофти изпълнена типография", как да не се изкефи човек на подобно екзистенциално прозрение!
благодаря, драго ми е да го чуя:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4694