Такава е. Но бих тръгнала с нея по и по най-ужасния път (особено в участъка Шумен - Варна;) чак до края на света и обратно. Даже веднъж го направихме. Бяхме тръгнали по следите на една любов (моя), а попаднахме на съвсееем друга (нейна). Накрая поне половината ни пътешественически сюжет завърши прекрасно - тя си взе един неправдоподобно симпатичен субект за мъж, аз пък го взех за брат, но всичко това е друга приказка и ще бъде разказана друг път. Сега говорим само и специално за Мира, която е нагла на пътя. Освен това е цялата направена от слънчеви зайчета и щуравина. Познаваме се вероятно от преди да сме били наясно, че се познаваме. Толкова дълго. И толкова хубаво. Заедно сме тормозили брат й с глупави момичешки игри, заедно сме тичали до премаляване из хълмовете с мащерка и чаладинки, заедно сме се учили да се измъкваме от досадния следобеден сън, заедно сме се натрисали на по-големите за среднощен риболов, пекли сме картофи на жар в летните нощи, разказвали сме си страшни истории, тичали сме покрай гробищата по пълнолуние, заедно сме премръзвали от плуване в реката и сме играли на "кухня кал". Имахме еднакво ожулени колене и скитахме по цяло лято, почернели като циганчета и щастливи до преумора, в най-вълшебното село на света. С нея, Захари, Калина, Дани и Зора. Всъщност дори бяхме повече, но сега приказката е за Мира. Мира, която има в запас въображение и смехоранство (това е способността да разсмееш и най-тъжното същество), достатъчни за да накарат дори много унило летящо прасе да запърха въодушевено (ако не разбирате за какво става дума, не се тревожете, нормално е, важното е, че тя ще разбере:) Мира днес има рожден ден. И искам да й кажа безброй неща, но най-важното е, че я обичам от тук до края на света (дажe в участъка Шумен - Варна;) и въпреки, че е нагла на пътя. Или пък точно заради това?

Страхотно е, ти си това - харесвам хора направени от слънчеви зайчета и имат смехоранство в характерите ...

Поздрав!