Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2010 23:40 - миш-маш
Автор: eleni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4089 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 26.07.2010 23:51


Работно
Става ми все по-интересно. Естествено, има го и чисто рачешкото колебание, на приливи и отливи, в стил "о, мои уши и мустаци, колко късно става и... ставам ли изобщо за тази работа?!?". Но в последната една седмица опипвам, почти на сляпо, една нова пътека и хем ме е страх, оооо как ме е страх... хем нещо в мен е любопитно и гладно за още и неизразимо доволно. Усещане, че вървя по някакъв личен ръб, че разширявам граници, че опитвам на вкус неща, за които още дори нямам име.


Пътешественическо
Бяло вино под асмата от глициния, сладко нищонеправене, зареждане с думи и лица и смях и образи с контури от дъждовни капки. И детски етимологии (Защо палатката се казва палаткааа? - пита Ани. - Защото е за малки принцеси - отговарям бързо. - Големите принцеси живеят в палати, а малките - в палатки).


Лично
Днес ми се струва, че безразличието е по-тъжно от почти всичко друго, с което човек може да се сблъска сред хората. А дори не съм сигурна дали е наистина безразличие това, което ме наранява. Но изглежда като такова. Как се получава? В единия миг си толкова близо до някого, а в следващия... държиш в ръцете си единствено топлината от нечие доскорошно присъствие. Мисля, че съм в състояние да намеря оправдание на всеки и за почти всичко. Живея в свят, в който хората са невинни до категорично доказване на противното. Особено онези, на които държа. Понякога това наистина ги прави такива. Всъщност - удивително често. Искреното разбиране е универсално обезоръжаващо средство. Но само, ако е искрено. А моето е. Уви, това си има и друга страна. Няма нищо по-притеснително от човек, който те разбира, дори когато не би трябвало. Нищо по-непростимо. Нищо по-неудобно. Разбиращият се оказва досадно добричък, скучно благ, предвидимо търпелив. Толкова по-интересно е някой да ти се качва на главата, да те разиграва и да те държи в напрежение, да ти създава проблеми и да ти причинява безсъние. Да, тъжна съм. Ще ми мине, както винаги. Но се питам, в последната една безкрайна седмица се питам... струват ли нещо топлината и уютът, които давам от сърце? Ако цената наистина се определя от търсенето, защото представлява онова, което сме готови да дадем в замяна... то значи любовта не трябва никога да бъде подарък, а винаги - извоювана с кръв, сълзи и безсъния. Иначе не я ценим. Иначе я отминаваме с безразличие.





Тагове:   миш-маш,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. storminside - подареното
27.07.2010 22:13
е безценно. да оставим цените и търсенето за доматите и патладжана.
а подарената любов си има своите битки (люти) и драми. нали знаеш какво казва баба вихронрав за хепи енда - нема такова животно, иначе трябва да избием младоженците и всички сватбени гости веднага след сватбата.
хм...нещо не ми се връзва любов, подарък, близост и безразличие в една редица. май едното е излишно.
цитирай
2. eleni - безценно е за мен;)
28.07.2010 22:33
...подареното. един господ знае какво ли е за получаващия го ей така. хората не винаги разбират какво получават (аз в това число). обаче силно ценя цитирането на баба, тя обикновено е неприятно права:))))))
а редичката си е истинска. просто животът е противоречиво животно.

и друго, което ми хрумва - цената не е лошо нещо, нищо че непрекъснато ни я навират в лицето от всякакви безумни места и сме свикнали да я гледаме битово. а тя просто подрежда света ти и е въпрос на ценностна система. погледната метафизично;)), цената е съотношение... и то важно. тя показва какво/колко си готов да дадеш за различните неща в живота си: колко време за разходка край реката, колко минути, за да напишеш писмо, колко търпение, за да научиш нещо... цената е като противотежест на везна, като второто дете на люлката... показва ти каква част от себе си влагаш в нещо, защото в крайна сметка единствената ни истинска разменна единица сме ние самите. цената прави нещата ценни. не говорим за цената на доматите, а за друго, мисля, че ще го уловиш:))
цитирай
3. storminside - проблемът
31.07.2010 15:58
според мен е, че за да оценищ нещо, понякога първо трябва да го изгубиш.
а след това принцесите са вече счупени, понякога ти прощават, но ти си знаеш какъв си идиот от тук нататък и се молиш да не изглупяваш пак така невиждано.
цитирай
4. eleni - именно
31.07.2010 16:52
...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 563217
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694