Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2010 00:01 - Знаеш ли, че...
Автор: eleni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3096 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 31.07.2010 16:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато съм щастлива, спирам да ям. Същото правя и когато съм много уморена и тъжна. Стомах на топка - отказвам да пусна света до себе си (с какво е заслужил? горчи, мамка му). После плача наум. После взимам решения. После не мога да ги преглътна. Решенията. После стисвам зъби, запретвам ръкави и други идиоми. И го правя - преодолявам се за пореден път. А на всичкото отгоре го правя красиво и с гордо вирнат нос. Принцеса.

Принцесите сме кофти копелета, не си ли го забелязал вече? Никога не можеш да си сигурен дали сме толкова силни, колкото ти се струваме (всъщност сме много повече) и дали сме чак толкова крехки, за колкото ни смяташ (толкова крехки сме, че вече си ни счупил и... не, още не си разбрал). Всъщност вероятно нищо не си разбрал. Защото цял живот мечтаеш за принцесите, ама те, пусто, се срещат рядко. И са потайни. Не се показват на всеки (нищо, че ти не си всеки). Понякога отнема години, докато разбереш, че вече познаваш такава. Най-хубавото на принцесите е, че умеят да обичат безусловно и леко, като летен сън... Най-лошото на принцесите е, че умеят да обичат безусловно и леко, като сън в лятна нощ... На другата сутрин отваряш очи и не знаеш под кой край на завивката спи сънят и под кой - реалността. Преплели са се до неузнаваемост (този крак сега мой ли е или твой - пита сънят, а тя само се смее и мърка сред сутрешния шепот на чаршафите).

Това, принцесите... не са като хората. Те са ужасно силни, ужасно крехки и винаги има опасност да прекараш живота си в търсенето им, докато те през цялото време са точно до теб... в сянката на някоя потайна радост, която си приел за даденост. Да, съществуват. Познаваш поне една, дори и да не си го разбрал. Всеки познава поне една. Единственият истински проблем с принцесите е, че се откриват трудно... и се обичат още по-трудно. Възможно е, да. Само трябва да си припомниш, че истинската принцеса не търси принца на бял кон (тя не вярва в принцове на бели коне). Търси теб.



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - Елени,
31.07.2010 00:34
ах колко ме зарадва твоят текст!!!!!
цитирай
2. eleni - брех...
31.07.2010 00:44
Това е един доста неочакван ефект..

...защото на мен хич не ми беше радостно да го пиша...
цитирай
3. zaharosana - прекрасен текст - открих се в него - ...
01.08.2010 22:31
прекрасен текст - открих се в него - можем само да се надяваме, че има кой да оцени принцесите...
цитирай
4. eleni - ами тя, неволята, е универсална, как да не се открие човек;)
01.08.2010 22:37
За надяването... какво да ти кажа... едни мои много близки приятели твърдят, че глаголът ~надявам се~ не бива да се употребява от жени, защото "на какво точно си се надянала, можеш ли да ми обясниш?" ;))))))
Или, както отвърнала Айше на Асан, когато в първата брачна нощ й рекъл:
- Айше, а дано си девствена.
- А дано, Асан. А дано... ама... надали...
цитирай
5. bapha - е, принцесите си имат и кофти страни...
04.08.2010 07:22
една от тях е, че го играят много високохудожествени и предпочитат да завоалират желанията и трепетите си, да се крият зад маски на недостъпност (все се чудя как ли изглежда една принцеса с маска на китайската стена), вместо да вземат теслата и да ти плеснат истината на челото (въри съ упраай после)...
Колкото и да е прелестна одеждата, елени, на края на косъма винаги има една издайническа капчица ;)
По-смело момиче, това че мъжете сме дърва, не е задължително условие и вие да се втръбявате...

пп. Успех де, дано фани дикиш...
цитирай
6. eleni - bapha,
04.08.2010 16:50
Не е като да не си прав;)) Само че аз го играя високохудожествена единствено в случай на високи художници, така да се каже:)))))) Ни съ подлъгвай по горния текст. Той е само симпатична фльонга, която ме спасява от директното назоваване на факти и реалии от живота ми пред широката блогърска аудитория. Пък и кому се харесва да чете едни голи факти?;)

Иначе принцесите си имат адски много кофти страни, ама все си мисля, че завоалирането на трепетите не е сред тях. И не задруго, ами понеже, ако една принцеса не си завоалира трепетите, отпада тайнственият елемент в ситуацията и ирационалната ви ловджийска природа се отегчава и отива да гони дивото по гората. Неприятно клише е, но е факт. Също неприятен;)

Мерси, иначе, за пожеланията. Ама аз не пиша, за да хваща дикиш. Просто така съм направена, че си осмислям живота през някаква литературна призма;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 403879
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694