Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2010 00:47 - Една такава неделя
Автор: eleni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2495 Коментари: 3 Гласове:
-3



Откакто писането ми се превърна в работа, не ми остава време да го правя извън нея. Блогът спи зимен сън по никое време, а идеите се приютяват по тефтерчета или веднага се споделят с добронамерени граждани, които помагат в отглеждането им. Непрекъснато съм недоспала, поради което и сега няма да ми се получи свързан текст. Пазя си силите за дневното писане. То, писане, е силно казано. Защото всъщност в работата ми писането идва накрая. Преди него има мислене, задаване на леле-мале-колко-много-въпроси, опитване на отговорите на вкус, ръсене на идеи на вкус,  още мислене, измисляне, установяване, че измисленото малко куца с левия крак, започване отначало, смях на собствен гръб, пак мислене, безбройни опити да се открие нещо по най-сложния начин, забелязване, че нещото през цялото време ми е било през очите, тюхкане, вайкане и кахърене, щастливо съсредоточаване, внимателно дюздисване на измисленото, споделяне, съмнения, подозрения, още смях, усамотяване с идеята, за да се разбере кой-кого, споделяне, отсяване на истински необходимото. И чак най-накрая - писане. И радост, потайна и лека, от всичкото това, дори и когато ми се плаче от него.

Та, сили за странично писане не остават, но днес ми се прииска да търкулна една ябълка по пътеката, пък накъдето потегли. Всъщност всичко се завъртя от ветровитата ми неделя на Шишман, където:
пуснах вятъра да си играе с роклята ми
пих прекрасна чешка бира с Рада, Калин и Кристинката
снимах танцуващи хора и танцуващи човечета
рисувах с пръсти, заедно с Изи
пропуснах едни коктейли с Марфи
ядох сладолед с ром, ягоди и лайм
запознах се (ненадейно, смешно и спонтанно) с Яна и Миши, които дотогава само бях чела като приказка
ядох супа (мммммм) с част от домашното си семейство и с част от офисното такова
пих кафе
прегърнах Жоро и Валя
снимах усмивките на Дафка и Франчи
измъкнах Петя от вкъщи, всъщност измъкнах две Пети от две различни къщи, а накрая пращах комични смс-и на една трета Петя
радвах се на вятъра
на аржентинското танго
и
накрая
си пожелах нещо мило и наглед незначително,
което все пак се случи...

Такава една неделя беше. А днес... (вече вчера, защото писането на текста се проточи)... беше рожденият ден на татко. Ако беше наоколо, щеше да се радва, да се опита да танцува танго, да стърчи над тълпата, да пие чешка бира с нас, да разказва истории, от които да се смеем дълго, да си удари главата на влизане в супарника, да сваля шапка при всяка среща с позната дама, да ме разпитва за работата, да се присмива на неувереностите ми, да играе поне три роли едновременно, добър и в трите. Да е там.

Наздраве, татко. Липсваш ми.



Гласувай:
5
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ianchefff - ами,
31.08.2010 01:04
наздраве.
За липсващите, дето са край нас.
цитирай
2. bapha - странно е...
31.08.2010 09:38
колкото и да е пълен един ден, как само една мисъл (спомен, желание?) може да ти го направи леко празен...
Наздраве, Елени... за пълните спомени
цитирай
3. anially - Леко празен. . . или дори още по-п...
23.10.2010 22:14
Леко празен... или дори още по-пълен заради чувството, заради топлите спомени, и всичко, което са оставили!...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 407343
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694