Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2010 11:08 - Алиса в рекламния свят
Автор: eleni Категория: Забавление   
Прочетен: 3317 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 12.05.2010 00:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Миналата нощ бях много заета.
Първо сънувах, че съм на сватба. Ужас. Едни тълпи от хора се щурат около едни дълги маси, едни чуруликащи шаферки, едни розови храсти навсякъде - не си е работа. А в дъното на градината едни хора във вечерно облекло свирят Шостакович. И не друго, ами Струнен квартет № 3, Allegro non troppo свирят. Веднага ми стана напрегнато.

То, ако чуете квартета, и на вас ще ви стане. На другаря Сталин едно време сигурно също му е станало. Напрегнато. Сега ще попитате: Откъде-накъде пък на другаря Сталин? Ами там е работата, че това, композиторите, открай време не са като хората (сравнението категорично е в полза на първите) и като решат да се изказват критично по политически и други въпроси, правят го с музика. Хитра работа. Елегантна. Хем си се изказал, хем не могат те улови, хем у другаря Сталин остава едно такова смътно усещане за неудобство, сякаш нея сутрин е обул по-малък номер чепик... ама не съвсем. Недоказуема работа е това, музикално-политическата съпротива.

Отплеснах се. Та, сънувам, че съм на сватба, звучи един напрегнат Шостакович и аз, естествено, решавам да се чупя от терена, защото масовката хич не ми понася. Посягам да запретна сръчно поли и да се шмугна сред чемширчетата, когато - не щеш ли - квартетът плавно минава на Менделсон, а аз забелязвам, че полите, дето ще ги запрятам са девствено-снежно-лебедово-сладоледено бели, досущ като в реклама на Тайд, Ариел и Бонукс наведнъж. Лошо.

Сватбата, оказва се, била моята. Миг по-късно съм безцеремонно наобиколена от чуруликащите шаферки, сред които с мъка си пробива път мъжът на живота ми. Тълпата ни завлича под аркадата с розовите храсти, където усърден и леко плешив свещеник се опитва да надвика струнния квартет. Вълнение, романтика, шаферките раздават кърпички на публиката. Миг преди да започнем да се съгласяваме със свещеника, на сцената излиза (елегантно запъхтян) вторият мъж на живота ми (на принципа: няма, няма, няма... и си *б* майката) и решително предявява претенциите си над едната, а след кратък размисъл и над другата ми ръка и всичкото, дето върви в комплект с тях. И докато шаферките кършат ръце, а аз си броя на ум онче-бонче... вземат, че пускат... рекламния блок (как така ше ми сънувате без рекламен блок?!).

Тук е моментът да споделя, че насън рекламата е много интерактивна работа. В първите 30 секунди живея в реклама на прах за пране на кредит. Хладилникът, кой знае защо, е пълен с кренвирши, около къщата обикалят в елегантен галоп три лели, развяващи хавлиени кърпи, следвани от широко усмихнат кредитен консултант с риза на петна, а на опашката се кипри игриво подскачаща пералня, възседната от дечица с индиански костюми, сглобяващи картонен автомобил.

Странно, ама на сутринта се оказа, че в съновника на прабаба ми не пише нищо по тия въпроси.

После рекламата свърши и дойде друга. Отначало не можах много добре да разбера какво се опитват да ми продадат, защото вече и насън ми се спеше и бях твърде заета да броя едни прелитащи гарвани (на овцете над осем хиляди метра им се завива свят). После крилото на самолета заплашително се наклони и над звуковите ефекти (писъци на пътници и екипаж) надделя бодро животозастрахователно предложение, умело вместено в седемте секунди преди катастрофата. Последното ми желание беше да се възхитя на работата на колегите, но май преди това се разбихме.

Като дойде момчето, дето отговаря за реквизита, се оказа, че не били баш гарвани, ами един нов вид птица - вулканичен гълъб (бивш бял). Не бях чувала, ама ей-на, човек се учи докато е жив. Помогнах му да ги преброи, тъй и тъй бях почнала, пък на него му се водеха по списък.

След вулканичните гълъби дойде клипчето с пеещите автомобилни гуми. Значи, качваш се на колата и те почват да ти пеят, ама в пълен синхрон. Жестока работа. При мене само нещо бяха объркали комплекта, щото предната лява биеше на MC Vagina, дясната задна изпълняваше арията на Виолета от четвърто действие на Травиата, а останалите две държаха стабилно Къде си, вярна ти любов народна?, на два гласа. Иначе хипер-турбо-екстра-долби-мега-съраунд системата си беше съвсем прилична: перфектен звук и на четирите гласа. Е, паднеш ли под 100, почва леко да влачи, ама ние не сме такива хора.

Така и не разбрах какво стана със сватбата, защото се събудих преди края на рекламния блок. И щастлива отидох на работа.

 



Тагове:   Шостакович,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bapha - това го има в съновника на моята баба
26.04.2010 11:27
а тя се казва Тахион...

Изумително, красиво и мааааалко сватбено... Ама малко.
Но пък с музика, каквато и да е, със всичко което върви в комплект с нея...
Прекрасно пишеш (и пак е малко)
цитирай
2. eleni - не се броиш:)
26.04.2010 18:01
не задруго, ами щот си пристрАстен.

Иначе за съновника на баба ти си прав - бях забравила за нея;) А по-сватбено не успях - то от реклама човек не мож си досънува...

цитирай
3. gibo - Добре, че не било нещо на Шнитке ;)
24.05.2010 00:21
Шостакович е труден само за свирене за слушане става никой не е заспал докато го свирят :))) А на финала омъжи ли се, ще простиш за любопитсвото ?
цитирай
4. eleni - Не четеш внимателно, ш`ти кажа;)
24.05.2010 15:30
В последното изречение е упоменато, че сватбеният сюжет остава с неясен завършек, поне в рамките на съня. Освен това, дори и да предстои досънуване с цел изясняване, то въпросът няма да е "дали", а "срещу кого".

Шостакович категорично не е от приспивните композитори, съгласна съм - успешно държи будни и изпълнителите и публиката. А в някои случаи дори докарва трайно безсъние. Само не разбрах на Шнитке защо му придиряш (тук е моментът да предупредя - за Малер лоша дума да не чувам!;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 563305
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694