Прибирах се към София по изгрев - небето беше огнено и светът се роди, за пореден път, сред лека мараня. На гарата - смях на циганчета, аз се топля с чаша ужасно, но пък горещо кафе, а влакът връхлита с дълбок тръбен звук и ни отнася, ш...