с колко много седефени копчета
е пълна Луната
да си ушием небе

Прибирах се пълна с музика към къщи. Небето меко, като дюшек, иде ти да се търкулнеш по гръб между два от по-меките облаци и да засънуваш вечерния град, притихнал. Лято. Вадя го от задния си джоб, леко поомачкано, но все още става. Бях з...

Прибраха се
берачите на череши
оставиха

Прибрах се с мокри лапи тази сутрин. В главата - горгона... Но пък облечена в смях и аромат на споделеност.  И исках да ти напиша за всичко това, защото си далече и няма как да го видиш, но наистина историите започнаха да се заплитат отк...

Рекох да ти напиша писмо. Ама се отказах. Писмото е дреха, с която бързаме да загърнем мислите си, преди някой да ги е зърнал голи. А думите помежду ни нямат нужда от дрехи. Или дрехите ни нямат нужда от думи. Или помежду ни няма ну...

Губя се
зад клепачите ти
в пътеката на косите