Пътува навсякъде с теб – свръхбагаж, за който плащаш на вноски, ежедневни.

Самотата.

Която идва с порасването и забравя да си тръгне.

Която се храни с малките смърти на всяка раздяла.

Която те кара (дори мечтаейки) да избираш невъзможните ситуации, безизходиците, задънените улици, no-happy-end историите.

Която си води дневник на безсънните ти нощи.

Която инвентаризира страховете ти безпогрешно.

Която безшумно се настанява между ужаса от непредвидимото и този от предизвестеното.

Която има дълга сянка.

Която не дава на никой да я приближи. Почти никога.