"Домът е там, където е сърцето."
Гай Плиний Втори

Нося те с мен
навсякъде
насън и
наяве 
като детско съкровище, което
съм стиснала в юмрук, в джоба
на летните си къси панталони.
Тайна, която никой 
не би откраднал.
Защото няма цена -
само стойност.


Нося те с мен 
навсякъде.
Сигурно ме е страх
да не те изгубя.
Сигурно знам, че ще те изгубя.
Един ден 
ще остане само 
белегът 
на неукротимото щастие,
което винаги е с одрани колене,
защото прескача
и най-високите огради.
Белегът
от любимата ни 
игра на любов - онази, която
все не искаме да свършва.
И когато ни викат да се прибираме
отговаряме:
Само още малко!
Още пет минути само!
А когато накрая се приберем 
вкъщи 
вече е само някакво място - 
"домът е вече просто къща". 
Защото сърцето още 
не се е прибрало от игра. 

Нося те с мен
навсякъде
насън и
наяве
:)
многу убаво ...