огромна чаша кафе
отвътре - червена като нар
просъница на португалски
сред облаците на юргана
краче
с черешов лак на пръстите
и сънищата ми
изоставащи с десет часа

харесва ми! - лек носталгичен намек, ярък детайл за акцент, страхотно пресъздадена атмосфера с много малко думи, истинско

Хм, всичките ни постинги за музика и този последният - ме вдъхновиха да напиша My Music Manifesto. Не знам кога ще победя мързела си обаче:)

Тва впрочем е чудна идея, ама много писане и много клипчета ще заеме един подобен текст от моя страна, щото т`ва, музиката в моя живот е като ония фундаменталните каж`го-де-та на Тери Пратчет:Р

няма да те чета. Не. Няма. Чак до май месец. Около теб мирише на пролет:)))

тва, не искам да те плаша, при мен е целогодишно явление. Само сменям нюансите;)

много писане ще да е, да:) ще поизкривам малко ъгъла и ще избегнем конкретиката, само да помисля как:)

Как ме разчувства :)))))))))).
И аз искам кафе и фадо :)

много яко това ФАДО!!! :)))

много пък искаш:Р

@self, много обичам Mariza, ма много. И фадото въобще. И португалският изобщо. И, ако зачезна внезапно нанякъде, да знаеш, че не съм издържала и съм тръгнала пеша към Лисабон:))))

поне няма да се плува
'щото вече оттам околовръстното, работата става сериозна
да те метна с колата до варна преди това, а
от софия до лисабон, всеки може, ама я от варна тръгни, да те видя тогава

ще се гътна тука от вълнение!!!!!!

тя си роди блог, мамка му:))))))))))))))))))