Изглеждаш като милион долара на цяло - казва ми той, размахва ръка с неизменната си цигара, а аз се смея и влизам в стаята и наистина се чувствам така прекрасна в онази рокля - черна с големи червени цветя и тънки презрамки.

Разчиствайки гардероба днес открих един чувал, пълен с чудесно скроени парчета минало.

Черната рокличка, която скъсах от носене -  Жоро ми обяснява, че не може така да ходя облечена, защото преча на хората да работят, а седемнайсет-годишната Елена му се плези и се върти в директорския  офисен стол, докато й се завие свят.

Гащеризона с надписите Long and Charming - на десния крачол и точно на дупето - любима, прекрасна, смешна дреха, която Дафка и Рада  ми подариха. Дрехата на Пипи.

Една тънка, хвърчаща, черна рокля, която вторият мъж в живота ми съблече от мен.

Дрехи, които отдавна не нося, но не мога да изхвърля.

Защото вторият мъж беше много по-истински от първия.
Защото съм все така Long and Charming.
Защото Жоро продължава да е най-добрият ми приятел, но отдавна не съм го виждала да се смее както тогава.
Защото Слави Будинов го няма от години и това е едно от нещата, които никога няма да преживея, там, вътре, в дълбокото, където съм още на 18 и един човек, когото обичам като собствен баща, ми казва, че съм красива в роклята си на червени цветя.

А твоите спомени какви дрехи носят?

Моите са голи - крия ги в картонена кутия..........

Зелена риза с къс ръкав от младостта на мама и от моята.

Сив чарлстон, завещан от татко.

И бежова феена рокля за вечерите, в които съм готова да забравя за кого я купувах.

Обичам текстовете ти, Елени.

обичам коментарите ти:)

понякога е толкова тъжно да облечеш тази дреха, която си обличала за последно, когато... и цялата е напоена със спомените за тогава...
а понякога е толкова хубаво да я видиш, сгушена из другите, как ти намига от рафта на гардероба - само вие двете си знаете защо... това е нейната история, твоята история...