На закуска - Fernгo de Magalhгes и  Oliver van Noort. Буря в чаша кафе.
@   После кафето е с мляко и спокойствие. Идеите бавно придобиват лице, гръб, гръбнак. 
@
  Хората, които твърде добре се познават, след време се превръщат в литературни герои. Възможно е да се случи от втората година нататък. След десетата е вече неизбежно.
@

  Да се науча да хапя - записвам си, да не забравя. Привидно усмихнатите женски гласове още ме преследват, няколко часа по-късно. Тази моя добронамереност предизвиква недоумение. Хората са отвикнали, не я разбират. Добре де, ще хапя, макар и с неудоволствие.

че хората, които не се познават се мислят за литературни герои, а с времето - с опознаването - стават (за щастие - не винаги) нещо като комбинация от съседката, ватмана и онзи, дето рови из боклуците...

с таквиз не общуваме;)))

Искам опция "гласувай" и за всеки отделен текст.
Така всеки път ще мога да ти показвам колко много и дълбоко са ме докоснали думите ти, без да изразходвам това ненужно количество думи.