Понякога тъгата е топкова плътна, че има мускули, хваща те за гърлото. Годината на безизходиците. Една след друга след друга след друга след друга...

- Какво ще изгубиш, ако не го направиш? - питаш ме.
- Себе си.

И е така. Ще се изгубя. Като малка червена шапчица в голямата страшна гора.

Някои истини са неизречими. За някои истини няма време и място. Налага се човек да ги носи в себе си. Да ги остави да обикалят съзнанието му като птици в красива клетка.

Преди време разбрах, че част от мен знае съвсем точно какво иска и какъв живот трябва да има. И той се промъква, нейният живот, промъква се в пукнатините на моя. Знам, макар и да звучи невероятно, че тя сънува моето ежедневие, така както аз - нейното. Вярвам в невероятното. Не знам обаче то дали вярва в мен.

дали то вярва. Когато ти вярваш.. ще го постигнеш или просто ще видиш, че не е трябвало (нещо/някой) да става ;)

Истините се мотаят във въздуха. Докато не ги издуха някой вятър или не полетят на някъде, надути в балон. А твоите истини са твоя въздух. Дишаш ги и не рядко се задъхваш, но...винаги в един момент идва онази голяма глътка въздух, след която дишаш спокойно. Докато не останеш пак без въздух ;)

каж-го де...огледало на вероятното - каза баба Вихронрав, погледна небето и добави - Не бива да му се вярва много, много.

изкърти всички мивки с този коментар:)))))))))
благодаря...

Понякога така: не знам защо ме прегръщаш, дори не знам дали ме целуваш наистина?..
Другото аз или аз? Или някой ме държи за гърлото.
Още: аз как да разбера дали филма е свършил или не?.. Тъжно е когато всички са излезли от салона. Но как да разбера?
Agaph;
Wrap me with your scarf, like your child, like your angel
So I can lose myself..

после чистим и извозваме :)))
(малко късно се включвам, малко неуместно след комента на anggelos, простете)